Нашествието на крадци на тела (Invasion of the Body Snatchers) е американски фантастичен хорър филм от 1978 г., режисиран от Филип Кауфман по сценарий на Уолтър Рихтър и Джак Фини. Премиерата на филма в САЩ е на 22 декември 1978 г.
„Нашествието на крадци на тела“ на Филип Кауфман е една от най-силните и тревожни интерпретации на класическия сюжет за подмяната на човешката идентичност. Римейкът на филма от 1956 г. пренася историята в атмосферата на 70-те години и я превръща в параноичен кошмар за отчуждението, конформизма и загубата на индивидуалност. Това е интелигентен хорър, който работи еднакво добре като жанров филм и като социална алегория.
Действието се развива в Сан Франциско, където постепенно започват да се появяват странни и на пръв поглед неуловими промени в поведението на хората. Малки несъответствия, липса на емоции и усещане за „нещо нередно“ се натрупват и пораждат тревога. Група персонажи, свързани по различен начин, започват да подозират, че зад тези промени стои невидима и систематична заплаха. Разследването им ги води до ужасяващо осъзнаване за мащаба на случващото се. Филмът изгражда напрежение бавно и методично, като ужасът не идва от внезапни шокове, а от усещането, че нормалният свят се разпада отвътре.
Филип Кауфман режисира с изключително чувство за атмосфера и ритъм. Градската среда е използвана като лабиринт от подозрения, а камерата често се задържа върху лица и жестове, които изглеждат леко „изместени“. Филмът постепенно преминава от почти документален реализъм към откровен кошмар, без резки стилови скокове. Режисурата поддържа постоянна параноя, като не оставя зрителя да се почувства в безопасност дори в най-тихите сцени.
Доналд Съдърланд е централната фигура във филма – неговото изпълнение е нервно, импулсивно и изпълнено с нарастващо отчаяние. Той успешно предава усещането за човек, който бавно осъзнава, че реалността около него се изплъзва. Брук Адамс внася емоционална откритост и уязвимост, които служат като контрапункт на нарастващата студенина на света. Джеф Голдблум добавя интелектуална и леко иронична енергия, която прави ранните сцени по-човешки и контрастни спрямо последвалия ужас. Ленард Нимой създава образ на рационален, почти стерилен интелектуалец, чието спокойствие усилва усещането за нещо дълбоко нередно.
„Нашествието на крадци на тела“ е филм, който плаши не толкова с чудовища, колкото с идеята за свят без емоции и индивидуалност. Това е хорър за загубата на човешкото, разказан с интелигентност, търпение и безкомпромисен финален тон. Силният актьорски състав и плътната атмосфера правят филма едно от най-незабравимите жанрови произведения на 70-те години.
